Когато дойдат изпитания, аз знам –

ще трябва да воювам и да устоявам.

Но Ти, Исусе, ще си редом с мене там

и сила ще ми вливаш, да не се предавам.

Стоя отчаяна сред нищото и чакам,

не виждам сякаш изхода къде е.

Но Ти ми даваш сигурност такава,

че щом живееш и аз ще живея!

Променяш ме и някак неусетно

чрез болката градиш характер благ,

а аз с доверие и през сълзи приемам

да ме извайваш според волята си пак и пак.

Откъсват се парченца от душата ми –

изчистваш мръсотията, която в мен е впита.

Боли, оголваш ме, премахваш суетата ми,

със крясък тя от мен отива си сърдита!

И вместо рани да покрият мене цяла,

показва се любов – дълбоко скрита.

Душата ми сияе снежно бяла,

с кръвта Ти изцеляваща умита.

И сила, твърдост, вяра и надежда

заменят моето човешко отчаяние.

Със Тебе станах повече от победител,

преодолях поредното си изпитание!

Сега разбирам думите на Яков –

на трудностите с радост аз да гледам.

Така до Себе Си все повече ме приближаваш,

превърнал слабостта ми пак в победа.