Все пак доброто е затуй добро,
то като зрънце в рядка кал расте,
на скришно там - под лявото ребро,
в две раковини - шепи на дете.
Примигва любовта - в случаен стих,
звезда избухва в лятното небе.
Отдавна тук съм - място не открих,
че моето, сред хората не бе.
Продават си душиците - за грош,
извъртат, мамят...Маски, карнавал.
Аз гледам ги - с очите на гаврош -
за уличните псета ми е жал. ...