В нощ безкрайно черна се родих -
дете на ада и смъртта.
Тялото си с черен плащ покрих
и тръгнах бавно из света.
Където спирах, живота преобръщах
и така и не разбрах добра ли съм, или пък зла.
Никога назад и не поглеждах, не се и връщах,
а само търсех моята, от мечти направена, гора.
В мене нещо дишаше, живееше
и мира нямах нито миг.
За една мечта душата ми копнееше
и аз я търсех, но не намирах и надавах болезнен вик. ...