26.01.2015 г., 1:03 ч.  

Изповед 

  Поезия » Друга
385 0 0


Аз още я имам.
И не говоря на Вас, а на бутилката.
Скрита дълбоко в мен
тя излиза вечер, когато съм много сам
и милва по тялото ми всички рани.
Но, когато съм много сам, не съм аз.
Дори не знам и мъж ли съм.
На сутринта само локви сълзи
и една празна бутилка намирам.
Тя излиза, когато не помня нищо
защото и тях на този свят ги няма.
Дали са ми къс само от душата си.
Не помня нищо, но съм сигурен
че, наричам това нещо, което излиза от мен
не душата Ми, а Татко и Мамо.

© Станислав Русев Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??