Изповед
роб на представата за света
на живелите преди мен
аз съзнавам страстта
и отричам нейната тлен
тя избира кое е добро
и с това ме обвързва да служа
до живот на страха ѝ от зло
сам не знам кое ще заслужа
вечен живот след смъртта
в райските очертания на човешката памет
или свободата да изгоря
като феникс до философския камък
изкушен бях да махна с ръка
за да звънне за сбогом веригата тежка
но избрах с оковите да умра
за да обичам съвсем по човешки
* на Анастасия и Приятелите ми от сайта
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени