Отдавна виждам-даже не съм млад,
напразно е за младост да мечтая.
В душата вече вее хлад,
приготвям се да дойде края.
Любов, ти бе за мене рая,
слуга ти бях през целия живот.
Да имах два живота, зная-
бих пазил те като безценен плод.
Ти сладка бе, си го признавам,
но ползвах те като трамвая.
Сега отново се надявам
да донесеш за мен омая.
За теб е ,може би, все тая
кеф да направиш на старик,
но аз магия ще ти бая-
да ми доставиш този миг!
© Георги Янков Всички права запазени