Порокът е нашата изповед,
порокът е жалба, в която
търсим онази сила,
която ни прави близки
и ни събира -
досущ еднакви в своята слабост
и толкова завист
в чуждата радост.
Порокът е тази молитва,
която ни среща -
еднакво човечни,
еднакво греховни,
смъртни и вечни
и безнадеждно любовни.
Порокът е този обширен храм,
където никой никога не усеща,
че отново е сам,
много повече сам,
щедър в своята мъка
и отмъстителен
в час на разлъка.
Порокът е гордост сломима,
подава на всеки ръка
и теб постоянно следи,
с душа уязвима
забрава търси в света.
Порокът е болка, в която
лекуваме раните пак,
с мечтите си път ще измислим.
И в нещо човешко, познато,
намираме изповед
като знак
да си простим,
да се пречистим.
© Весела Петева Всички права запазени