Селева
38 резултата
Съботна вечер,
хора, деца, тротинетки,
смях и музика, глъчка,
сцена с отбор мажоретки,
кучета тичат след пръчка, ...
  89 
Заскрежена тревата бди
кога мъглата ще се вдигне,
докосва първите лъчи
небето сякаш да достигне.
Зрънца в земята пълни със живот, ...
  104 
Само кокичето знае
от студеното семе
как да пробие снега,
нетърпеливо
да цъфне без време. ...
  141 
Когато в себе си пристъпиш
и равновесие запазиш,
небесен дял ще си отчупиш
и несравним ще го опазиш.
Когато всичко подредиш – ...
  207 
Аз мога да се върна,
където съм била,
но винаги ще си отивам.
На прага ще се пресекат в калта
посоките, с които се приспивам. ...
  223 
Перести облаци,
призраци рошави,
сякаш раздърпани
в нечий двубой.
Бавно се гоните, ...
  164 
Някак въздухът говори,
клони и листа шептят,
а роса блести и рони
думи, без да се мълвят.
Някъде бучи морето, ...
  152 
Не съм гневна,
когато крадете.
Това е човешко.
Но поне нещо
смислено оставете. ...
  290 
Хората не прощават,
искат осъден,
линчуват тълпите
и няма пожален,
всеки е сякаш пропъден, ...
  276 
Порокът е нашата изповед,
порокът е жалба, в която
търсим онази сила,
която ни прави близки
и ни събира - ...
  265 
Неспокойно тиктака
сърцето на големия град,
нежно мърка във мрака
и приспива ни пак.
Сутрин се готви за скок. ...
  226 
Тези светли прозорци -
като малки огнища в нощта,
а зад тях
и любов, и страст, и пороци,
самота, и тъга, вдъхновение, смях... ...
  286 
Аз изливам мрака в мен
някъде по бялата хартия,
за да те срещна слънчев ден,
а в юмрук листа ще свия.
Някога, като момиче, обещах ...
  222 
Когато капят листата,
тревите отново стават зелени.
Сякаш в последното лято
пазят мечтите огрени.
Сенки бягат, уплашени, в мрака ...
  349 
Стърчи на клона стар
последното листо
след вятър отшумял.
Стърчи като кошмар
и спуска малка сянка ...
  260 
Мъгла покрива светлината,
а виждаш пак кристално ясно,
че слънце, клекнало в душата,
оформя сенките прекрасно.
В очакване по спомени вървиш, ...
  300 
Аз ти казах, не пролетта,
есента е началото –
трябва да окапват листата
и да изгнива презрялото,
да се пука жадна кората ...
  339 
Поляна, кучета и хора.
Дървета, сянката им пази
покой, въздишка и отмора.
Наднича слънцето и гази
в трева, росата й изпива, ...
  225 
Лилави минзухари, витошки лалета,
захапали са слънцето жестоко, дишат,
задъхани като бездомни псета
за влага жадни, не миришат.
Под тях изсъхнала тревата ...
  265 
На Гери
Когато намериш квартира,
която топлината запазва,
полет крилата прибира,
слънцето бавно залязва, ...
  245 
Стига да искаш
можеш да си направиш свят,
един друг свят.
Когато ти писне от грижи,
от скандали в големия град, ...
  447 
Колко често неволно воюваме -
стреляме с погледи,
с измама търгуваме,
мъчим с мълчание,
с думи пробождаме, ...
  253 
Откога дърветата стоят на бдение,
сухите треви на жълта смърт приличат,
а реките жално лазят по земята,
чакат своето спасение.
Първи капки по стеблата галят, ...
  291 
Всичко, което има смисъл,
е крехко и тленно
като нежно листо -
ще падне от вятър,
от студ ще замръзне, ...
  314 
Не лишавайте смъртта от смисъл.
Здравей, верна Приятелко,
подай ми ръка,
мъдра е твоята истина,
на спомена крехък, Създателко. ...
  259 
На всичките ми роднини
Все по-близо се чувствам до вас
и повтарям вашите думи,
мъртвите шепнат без глас
и безмълвна ви срещам и аз. ...
  322 
Когато си отиде
другарят ми в живота,
в ръцете ми остана
малка броеница,
една възглавница, лъч лунен, ...
  354 
Помниш ли
онова езеро
с белите лилии,
кръгло като луната
и с тъмнозелени листа. ...
  336 
Никой няма да те види
в нощта на твоите сълзи.
Когато болката се връща
и бавно те души, души,
и самотата те прегръща. ...
  370 
А беше вчера.
От вицове и смях,
живяха хората без вера.
И аз тогава бях.
И всеки шепнеше. ...
  464 
Джагара, джугара.
Пийте бира.
Бигери, бигери.
Шкембето завира,
опашка голяма. ...
  408 
Така, насън като обърна,
лице към твоето лице
на твойта ласка ще отвърна,
ще бъда в твоите ръце.
Нощта ми е мечтано сладка. ...
  424 
Обвит в лианите на свойте дни,
по тебе се втвърдява броня,
отскачат недокоснати лъчи,
заспиваш върху стремето на коня.
Понякога пропадаш или скиташ ...
  626 
Когато вярвам -
умирам,
умирам сляпо в нещата,
които обичам и искам,
и нощем в кошмари намирам ...
  580 
Когато някой до теб
е слаб или болен
и има нужда от твойта ръка,
от твоята ласка в деня си безволен,
от твоите още бързи крака ... ...
  644 
На тези, които обичаш,
дай свобода.
И останалите обичай -
те също се борят с неволи.
И под своята нищета ...
  600 
Над моя балкон -
малко парченце небе.
Пред погледа - много прозорци.
Улична глъчка отдолу -
как да разпериш ръце. ...
  538 
Мъж по стълбите с количка.
„Да ви помогна!“
„Не, благодаря.
Помогнете на жената със торбата“
Изкачих торбата. А след мен ...
  521 
Предложения
  • Тя носи болка и лекува рани. При всеки спира в неочакван час. Красива е, от всекиго желана. (Под тоз...
  • По дяволите – плитките води, които давят снажни вълноломи. След тях е нито пепел, нито дим, но прист...
  • Блъсканица. Шум. Патаклама. Всеки гледа някой да предвари. На сергия – в облак от тъма – дяволът про...

Още произведения »