ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
6.12.2012 г., 19:35 ч.

Изповедта на един шаран 

  Поезия » Друга
933 0 11

В живота плувах напосоки

аз – непокорен,  див   шаран,

водите порех  тъй дълбоко

и в тинята все търсех  блян...

 

Пътувах в езера  красиви

със жълтолюспест  самоход

и перката  ми саможива

бе  смел и сигурен пилот...

 

Но срещнах златна рибка  чудна

и чувственият ми мехур

в една любовна радост  лудна -

и литнах  в близкия папур...

 

Почерпих я със царевица

и  я погалих  със мустак:

Хей, златопера  хубавице,

ела да хапнем  качамак...

 

Заплувахме към плитчината,

ала споходи ме беда,

заби ми кука във устата

отгоре нечия  ръка...

 

И как се борих, как се дърпах,

а кепът  просто  ме сломи,

със рибешката сила пърхах,

но  кофата ме приюти...

 

Сега лежа почти разцепен,

напълнен с орехи и лук,

и вместо с Нея да сме слети,

ще ме ядат до махмурлук...

 

 

С Никулденски усмихнат поздрав!!! Весел празник!:)

 

 

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??