Преструвам се, че спя. Пази ми тайната.
(Аз сто живота я опазих вече.)
Стотина принца чакат там, пред стаята.
Спаси ме! Отпрати ги надалече!
Преструвам се, че спя... за да не мисля
за мъката си – онзи тъмен поглед.
Ти знаеш, дойке, страшно бях орисана.
Но друг, не мен, вретеното прободе!
Ти помниш, дойке, тази нощ в която
избягах през прозореца отворен
за да осъмна в топлите обятия
на влюбения в мен слуга придворен... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация