Преди
да приюти
сънят
угрижената
дневна светлина.
Преди
да те открие
слънцето
в премрежената
ведрина.
Преди
главата
да отпуснеш
върху
горчивия си
къшей хляб
по въздуха...
ти пращам...
синева.
Преди
да засънуваш...
страхове,
опрашени
от трудни избори.
И подотчетни
даже
да са те,
на снопче
с лунен лъч
вържи ги!
Преди
умората
да издължи...
душата ти.
Преди
да се усмихнеш
даже...
Целувка!
Пращам ти
по Вятъра!
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени