Вековна къща,
замислен дим
над стария комин,
проядено от червеи
изскърцване,
картини прашни,
забравена цигулка
там - в бабината ракла ...
На двора тъжна дюля
снага под плод е свила
и крадешком поглежда
лозата - къдрокосо мила,
а тя - девойка срамежлива,
под извитите ресници
златен грозд си е завила.
Вековна къща
и достолепен дим
над стария комин,
проядено от мислене
изскърцване,
часовник стенен
отегчено кука -
събужда
пожълтели спомени.
© Росица Танчева Всички права запазени