ИЗСТРАДАНО УТРО
От петолинието на живота ми полутонове звучат.
Мечтаех маршове и оди във деня ми да кънтят...
На платното на живота ми тъмни цветове лежат.
А исках весели цветя да греят и пеперуди да летят!
Сън в нощ тъмна и студена. Път с изгубена посока...
И само мъничка звездичка бодро ми намига от високо.
Дочаках утрото лъчисто! В късна есен – слънчева поема,
песен – зов на закъсняла птица и нацъфтели хризантеми...