Черната роза от болка изсъхва...
Време изтича - пепелта я обгръща...
Положена за веч във стъклен ковчег,
който бе обгърнат в лед...
Стъклени сълзи безкрайно ще рони,
МРАК ще обгърне сивите клони...
Изъхват бавно ден след ден бодлите
и пробиват моето сърце...
Изсъхват бавно ден след ден сълзите
и докосват нечие лице...
А в мъглата...
През безпътните и мрежи, ...