ИЗТЛЯВАНЕ НА СЯНКАТА
Преди нощта да си отиде,
да изтънее в пущинака,
блещука бисерна луната
в окото на смълчана мида.
Синее хоризонтът бавно.
С надеждата – че е очакван,
копринени къдрици плакне
и златен изгревът припламва.
Проскърцва сънената порта,
която към деня отвежда,
обагря плахата надежда ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация