Izumrudkata (Катя)
290 3762
30.01.2017 г., 0:10 ч.

Изтъкана от лед 

  Поезия » Друга
373 1 8

Изтъкана от слънце бе моята душа,

но докосна я леденият вятър...

за скрежи, прикова я с леден дъх,

затихнала да чака, да прости...

и непростимите неща!

Омърси ни живота със своята неволя

и борбата ни всеки ден – как да оцелеем

и вече,  не всичко е кристално чисто...

Изтъкана от лед се превърна моята душа,

вечно скитаща и бродеща в мрака

и макар, че със теб съм сега

се чувствам сиротно сама...

И затворена в свой вълшебен свят,

протягам нежно аз ръка...

душата твоя искам да погаля,

погали и ти моята душа...

Докосни се до сърцето...

отключи със златен ключ –

заскрежената любов,

за да остана вечно с теб...

до последния си дъх

и във вечността...

И тогава един нов

вълшебен свят,

ще ни обгърне...

ще заблестят в небето –

хиляди звезди

и нощта в ден,

ще се превърне

и ледът от моята душа,

ще се стопи...

И всяка ледена сълза

в дъга ще се превърне,

ще съм простила

и непростимите неща...

Тогава изтъкани от слънце

и любов отново пак

ще се прегърнем,

за да останем,

за да ни има...

 

 

 

 

 

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • С душа на поет... така е...
  • "затихнала да чака, да прости...
    и непростимите неща!"
    как се прощава непростимото... Кати, харесах!
  • Благодаря ви, че прочетохте и коментирахте!
    Пожелавам ви светла творческа вечер и много успехи!
  • "И всяка ледена сълза
    в дъга ще се превърне,
    ще съм простила
    и непростимите неща...
    Тогава изтъкани от слънце
    и любов отново пак
    ще се прегърнем,"

    Чудесни редове на едно изстрадано стихотворение. Поздрав, Катя!
  • Хубаво е!
  • Харесах!
  • !!!
  • "и макар, че съм с теб сега
    се чувстеам сиротно сама" Животът ни смачка. Поздрави!
Предложения
: ??:??