ИЗТЪКАНИ ОТ ИЛЮЗИИ

От ранно детство си мечтаем

да срещнем принца чародеен,

с него път да начертаем

в един живот, но чудодеен...

Дали превръщаме в илюзия

представата за приказния мъж?

Не е ли този блян фантазия,

която се повтаря не веднъж?

И пак опустява душата ни

след срещата с поредния герой.

А дните минават в очакване

напразно - да открием принца свой.

За вярната любов жадуваме,

която всичко побеждава,

на воля с нея да лудуваме,

а тя нас дарове да дава.

Дали превръщаме в илюзия

идеята за святата любов?

Не е ли пак това фантазия

бленувана в живота ни суров?

И губим почва под краката си

щом тя угасне за пореден път,

но пак посяваме в сърцата си

надеждата с любов да ни дарят.

Мечтаем за живот безоблачен,

за път, обсипан с бели рози,

светът да е изпълнен с музика,

а ние да сме виртуози.

Дали превръщаме в илюзия

разбирането за цветущ живот?

Не е ли таз мечта фантазия

сънувана не рядко ден и нощ?

И сякаш честичко помръкваме

злини, когато ни засипят.

В мечтите сетне се намъкваме

щом радостите ни заситят.

Животът в плен така минава

на неосъществените мечти,

а ние губим си представа 

за истините в нашите глави.

Веси_Еси