15.09.2010 г., 10:19 ч.

Извинение 

  Поезия » Друга
1138 0 8

Сърдиш ли ми се,
че понякога яхвам зеленото слънце,
което се спуска в преизподнята
и пробожда с шиповете си,
без да знае милост?

А когато омесвам от рядка кал топки,
в които не знаеш
какви каменни думи съм скрила?

Така става,
когато съмнението превземе душата ми,
и прати любовта ми в тъмница,
от която жадно наднича.

Просто ми казвай от време на време,
че ме обичаш!

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??