24.02.2015 г., 7:45 ч.  

Извисяване 

  Поезия » Друга
345 0 2
Събуждам се, а конят цвили
вън оседлан, със стремена
и ме понася над могили,
жита, гори и времена
в които селото ни беше
и упование, и страст,
и от къщята му струеше
възсинкав дим, а онзи бряст
насред мегдана-курабийка
със клони извисил възбог,
смаляваше се до топлийка
ведно със селският оброк. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Предложения
: ??:??