Самотен плаж и лунната пътека
е пистата последна към звездите.
Издигай се. Безшумно ехо ще отеква
и сенките ще заличат следите.
Издигай се нагоре и не искай
да има вече връщане обратно.
Във конуса на търсената истина
известното изглежда непонятно.
Нещастието щастие ще стане.
Раздялата ще бъде нова среща.
В едно полунеземно извисяване
изстиващото става най-горещо.
Какво ти носи лунното привличане
след прилива на всички океани? -
Страхът на рибите към сушата отвличани
от син флуид, разтворил същността им.
Вулканите на изгрева са стремето
на твоята неписана поезия.
Летиш през сивия тунел на времето
към гарата на тъмната материя.
© Младен Мисана Всички права запазени