Когато ми е студено,
се вслушвам плахо в мъдростта на сърцето си.
Ако ми е натъжено,
се сгушвам тихо в нежността на ръцете си.
Постепенно разбирам,
че аз владея на моята обич изкуството.
Изумена откривам
дълбоко в душата си извора на чувствата.
Той е там – вътре в мене –
неизчерпаем, бликащ, ромоли и грее.
Нека всеки си вземе!
Знам – той ще продължи да извира и пее!