Звънна тетивата на лъка.
Стрелата прободе мишената в сърцето.
Падна старата сърна.
За последно се огледа в окото й небето.
Пристигнаха ловците след това.
Огледаха, поспориха, затюхкаха се и запушиха.
За ядене не беше старата сърна.
В дерето я изритаха със калните ботуши.
От храстите изскочи нейното дете.
От последното й раждане – през пролетта.
Майка си побутна малкото сърне.
И плачът му сърцето скъса на вековната гора. ...