А аз съм добре! Само ризата ми е протъркана.
И знаете ли, имам малка потребност: Да дишам.
Свалете я, моля ви, пак ще съм умопобъркана,
и даже сама диагнозата ще си допиша.
Защото не смеете още да ме приближите.
И къшей отсрочка подавате изпод вратата...
Подушвам страха ви. Омразата виждам в очите.
Не ме прави враг туй, че виждала съм Сатаната!
Отказвам да вкуся представата ви за нормалност.
Тъй странно обърквате черните действия с бели.
Едва днес разбрах извратената парадоксалност,
че болните тук са нормални, а вий – полудели. ...