Остава много пепел след пожари
и прах, по устните полепнал,
нестигащ въздух, утринна омара
и куп неудържани клетви.
Забравихме за блясъка в очите,
отдавна угасихме светлината,
задраскахме от календара дните
със щастие. Остана ни вината,
че все така се случва - в ритъм
с живота крачи само рутината.
© Мая Попова Всички права запазени