Зажадувах с ангел да запея
и от ангелския чай да си попийна.
Там, сред облаци наперени да седна,
да отпраша във посока неизвестна.
Затъгувах своя Бог да срещна
и да видя жарък ли е погледът му.
Там, високо, небеса да ми разтвори,
да премина своя южен бряг от рози.
Пропътувах своя път без сенки
и с очи от скреж премрежени.
Там, долу, към омаята на делника
да се върна жадна птица прелетна.
© Мариола Томова Всички права запазени
и с очи от скреж премрежени."
Скитнице!Пътеката ти есенна
лъкатуши през градини заледени
оковани в зимно настроение,
но със спомена за летните премени...