Жадна съм. До изнемога, до кръв, до тревога.
Принизи ме до фаталното ниско, в нозете си!
Въвлечи ме във роля- на помияр без специална порода.
Хайде, събуди онзи латентен садист в себе си!
Очертай ме със бяло, с тебеширен пунктир покрай тялото ми.
Истерично назъбен, уродливо подобие негово.
Пусни душовете, заплювай ме с аномалиите си.
Уринирай на пода, излей тонове злост по лицето ми!
Размажи върху локвите мойте перфектни заучености
и докарай улични псета да оближат помията!
Обладай ме, полуприпаднала, жадна, измъчена.
Ще ми стигне, с твоята лудост ще се напия! ...