Жажда

9.03.2024 г., 21:20 ч. 1 год

Поезия

5.0 (2)

264 0 2

Животът се изкачва по баира.
Понякога в зенита си застава,
но често криволичи и избира
да ме изпита как ще оцелявам.
Когато с мъката си станем близки,
очите ми узряват в слънчогледи
и си налагам, даже да не искам,
в посоката на слънцето да гледам.
А падне ли духът ми до нозете,
обувките си тежки ще изхвърля
и боса, през пшеничени полета,
с усто́я на земята ще се свържа. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

"Шепот на знахарки"
Разносвачът на сънища

Той няма елени, шейна, ни брада. Едва доловимо куцука. Щом зимната нощ прихлупи града, Разносвачът н...
За теб...

Очи затваряш хрисимо в нощта, пребродих с тебе сто живота кратки Последния билет от суета държи оназ...
Ребро над сърцето

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Още произведения »