ЖАЛБА ЗА ОБИЧ

Ревнувам от есенен лист и чувам

как вятърът носи студа. Тъгувам.

Не виждам. Към Слънцето вдигам ръце

и моля се с бедното си сърце...

И стряскам се нощем,

препъвам се денем,

все диреща прошка...

Греша ли още

с тази жалба за обич?

Пътувам. С невиждащи вече очи, за Бога,

прегарям в отколе изгаряща изнемога...

Към мен на талази без жалост пълзи

море от безкрайните ми сълзи...

И стряскам се нощем,

препъвам се денем,

все диреща прошка...

Греша ли още

с тази жалба за обич?