23.01.2007 г., 0:49 ч.

Жега 

  Поезия
713 0 9

ЖЕГА


Със сух език ме лизна, разкърви ме
тайфунът летен - ръбест и горещ,
в зениците ми пясък лют посипа
и восък лепкав пих от жива свещ!

Кикотене на пламъци ме жегна,
прониза ме пищене на петли,
изтръпнали ръце без свян протягам
към клюновете остри на орли!

И искам да се видя по-щастлива
от вятъра преливащ в песента,
аз чакам, че от обич ще загина,
от обич изгорена ще умра!


© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??