ЖЕГА
Със сух език ме лизна, разкърви ме
тайфунът летен - ръбест и горещ,
в зениците ми пясък лют посипа
и восък лепкав пих от жива свещ!
Кикотене на пламъци ме жегна,
прониза ме пищене на петли,
изтръпнали ръце без свян протягам
към клюновете остри на орли!
И искам да се видя по-щастлива
от вятъра преливащ в песента,
аз чакам, че от обич ще загина,
от обич изгорена ще умра!
© Катя Todos los derechos reservados