Искам в черно да бъда облечена,
искам сълзите да бъдат от кръв,
искам ръцете ми да са ледени,
да късам от устните плът.
Искам да разбия сърцето си,
да нарежа с огледало вените,
да замразя лицето си,
душата ми да лети като птиците.
Искам да плача, но не искам да гледаш.
Искам да мразя, но не теб.
Искам да обичам, но не умея.
Искам в черно да бъда облечена,
искам крака от стъклo и огън вместо коси.
Искам изгрев в тунела и слънце, което не спи.
Искам дом в пръстта,
искам свещ да гори в сърцето ти.
Искам обич и след смъртта.
Искам живот, но какво е това?
© Далия Стефанова Всички права запазени