Аз виждам, че краката ти са криви,
очите ти воднисти, гуреливи,
но често плача, над бутилка Плиска.
Какво да правя – страшно ми се иска!!!
И нищо, че устата ти мирише,
като крака на старец сто-годишен.
Ти знай, че аз, не ще се колебая,
защото страшно много, те желая!
Приятелите казват – остави я,
дебела е, простачка, шафрантия,
а аз ридая над бутилка Плиска.
Какво да правя, страшно ми се иска!!! ...