26.02.2007 г., 11:14 ч.

ЖЕЛАЯ ТЕ, МИЛА  

  Поезия
5.0 / 3
1133 0 13
(миниатюра)
- Желая те, Мила! Обикнах те!
- ехото донесе отнякъде вик! Тихо
небето въпросително отгоре погледна
и обви я с воал на пътеката звездна.
- Желая те, Мила! Обикнах те! -
ехото повтори твойте слова, докато
ложе от рози сътворяваш пред нея,
а после с докосване леко запалваш
ярката клада на любовта –
тази, която в себе си всеки желае
единствена да е тя на света...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Предложения
  • Дъждовна съм. Недей ме доближава. Не нося нито полза, ни вреда. Водата ми свободно преминава през си...
  • Този свят превъртя. И лечение няма! Във гърдите му чука студено сърце. А на къра Стоян, метнал сопа ...
  • Понякога, когато не разбирам загадъчния припев на щурците, със спомена за тихата му диря косата си м...

Още произведения »