FFortuna (Петя Павлова)
67 114
1.06.2018 г., 13:23 ч.

Лунната соната 

  Поезия » Друга
2407 17 21

Понякога, когато не разбирам

загадъчния припев на щурците,

със спомена за тихата му диря

косата си момичешки заплитам.

 

И тръгвам – босонога и наивна –

в обратната посока на нещата,

към отговори, дето се преливат

с въпросите от кратка непонятност.

 

Тогава проумявам, че щурците

са мънички, изгубили се ноти,

и с шепотна невинност ме разпитват

къде са петолинията нощем.

 

Далѝ са на високото – за релси

на влюбените облачни вагони?

По тях ли звездопадът ще се стрелне

Зорницата преди да го прогони?

 

А може да тъгуват. За щурците.

Небето не обича самотата.

Обречен ще е всеки – да е скитник

без нотите за Лунната соната.

© Петя Павлова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??