Жена

24.01.2021 г., 0:32 ч.

Поезия » Друга

308 1 2

Жена.

Като скулптура от лед, която диша.

Тя не е цел, изплъзва се от тази роля

и устремът да я превземеш става киша.

По-скоро път е в плът,

по който криволичи ти страданието

или препускаш,

като Ориент експрес,

в мистерията на своето осъзнаване.

Отрича се от себе си - каква победа

в най-старата игра, на силата.

Надмощието неусетно взема,

когато мислиш, че надвил си я.

Какво изисква? Покаяние

за собствената ти надменност.

Щом дава прошка, дава вдъхновение

и си записан в книгата ѝ на доверието.

Жена е, просто е. Не питай!

През зимата - тъга е. И кокиче,

което, времето си изпреварило,

за нежна топлина наднича.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.