24.01.2021 г., 0:32 ч.

Жена 

  Поезия » Друга
356 1 2
Жена.
Като скулптура от лед, която диша.
Тя не е цел, изплъзва се от тази роля
и устремът да я превземеш става киша.
По-скоро път е в плът,
по който криволичи ти страданието
или препускаш,
като Ориент експрес,
в мистерията на своето осъзнаване.
Отрича се от себе си - каква победа
в най-старата игра, на силата.
Надмощието неусетно взема, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Предложения
: ??:??