alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
22.02.2017 г., 12:13 ч.

Жена, като всички жени 

  Поезия » Философска
636 4 5

Жена, като всички жени

 

Бе жена, като всички жени по света.

Нищо женско не беше и чуждо.

С крехки, нежни ръце и хаплива уста,

поразяваща в случай на нужда.

 

Притежаваше някакъв странен талант

да отгатва какво бих поискал.

Все намираше нов сполучлив вариант

да внедрява в нещата друг смисъл.

 

Докато измъдрувам какво е това,

хем желано и хем непознато,

тя ми даваше чаша студена вода,

все едно ми предлагаше злато.

 

Пиех лакомо, жадно. И като че ли

от поредната слънчева тръпка,

хидросферата утре ще се изпари

а това е последната глътка.

 

Чак когато си тръгвах почти оглупял,

мисълта и ми кресна в главата –

ако вземаш от другия без да си дал,

ще опреш щеш - не - щеш до водата.                

 

А тя беше жена, като всички жени.

Глътка свежест за вечната жажда.

И мъжът ако сам се вини за това,

той не знае защо се е раждал.

 

© Александър Калчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??