10.06.2011 г., 13:25 ч.

Жена съм аз 

  Поезия » Друга
5.0 / 1
567 0 2
Понякога така жестоко удря
животът със железния си чук,
че ми се струва:
развилняла буря
изкъртва с корен стогодишен бук.
Жена съм аз, по-крехка и по-слаба,
(съдбата пестелива с нас била),
но в битките за въздуха,
за хляба,
закоравяха моите крила.
Воювах за простор на двете птички
и пазех ги от бури и беди, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Предложения
  • — Моят син ли? Дойде! Ти, не слушай, че лош го наричат. Той е харно момче и ми носи я цвете, я плод....
  • Скъпи, Дядо Коледа, прости ми! Някак си, пораснах много бързо. Ако можеш, детството върни ми, за да ...
  • Не ме спасявай повече - не бива! Аз пътник съм към странната страна. Ти беше "сляпа". Беше милостива...

Още произведения »