ZAPP (Запрян Колев)
140 2332
12.12.2010 г., 18:00 ч.

Жена в дъжда 

  Поезия » Пейзажна
844 0 6

 

                      Жена  в дъжда

 

              През лятото   веднъж

              слънце  жареше без жал.

              Небосводът, от блясък ослепял,

              пропука се и рукна дъжд.

 

              Водата  като сребърни стрели

              покри  паважа със  синкав блясък.

              Капките разбиваха се  с плясък,

              отнасяйки  листата на  пъргави  вълни.

 

              Тогава   появи се  тя.

              Сътворена   сякаш  от вода

              и на дъжда от тайнствения  звук.

              В мокра  рокля от... памук.

 

               Мина бавно покрай  мен

               с походка царствена и лека.

               И блесна  мократа пътека

               на очите ù с пламъка зелен.

 

               Беше тук,  а сега я няма!

               Всичко свърши  изведнъж,

               както става с летен дъжд.

               Или   бе оптическа  измама?

 

 

 

 

 

 

© Запрян Колев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • красиво е!
  • Отново се присъединявам към poem_lady (Фери )То както е тръгнало, след време LADY ще получи нотариално заверено пълномощно да пише и моето име в нейните кометари.
    И Феята е прав, че е написано с лекота, бих добавил и "на един дъх".
    Браво ZAPP!
    От ZAPI
  • Хареса ми!
  • Пишеш с лекота, за което те поздравявам!
  • Мен ли си видял?
    Стихът е много нежен, точно като летен дъжд
  • "Мина бавно покрай мен
    с походка царствена и лека.
    И блесна мократа пътека
    на очите ù с пламъка зелен."

    Тази част ми хареса най-много.
    Пишеш прекрасно!
Предложения
: ??:??