Жената има хиляди лица,
понякога е нежна и добра,
но случва се да е със зла душа,
дори светица може да е тя.
Понякога е нежна и красива,
друг път - зла и горделива,
понякога е слънце във небето,
друг път - страшна буря във морето.
Когато иска нещо, тя е кротка,
мърка тихо като котка,
с гальовни думи те нарича,
казва ти, че много те обича.
Когато пък от нещо тя е недоволна,
става стисната, дребнава, своеволна,
ноктите си тя показва,
иска май да те одраска.
Понякога е светла, лъчезарна,
друг път - хитра и коварна,
понякога е хубава кат цвете,
но дали е със бодли, мислете.
Жената има хиляди лица,
тайни много крие тя,
докрай неразгадана тя остава,
покориш ли я, сърцето си отдава.
© ПЕНКА КАМБУРОВА Всички права запазени