Жената, която сънувам

12.10.2024 г., 7:43 ч.

Поезия » Любовна

133 4 4

ЖЕНАТА, КОЯТО СЪНУВАМ

... сънувам те – понеже все те няма! – така поне си в мозъка ми сив,

и в тая простичка самоизмама натегнат съм до стон, до вик, до взрив,

и нощем – в два, с лъжица хлебна сода затъквам откачения си стих –

огромна Черна дупка в небосвода! – в чиито тайнства аз те посветих,

събуждам се – и тръгвам сам по плажа – и вия върху ордите вълни,

а колко искам в стих да те разкажа, ако ми стигнат всички земни дни,

прекрасен сън под лунната пирога, потеглила през нашите души,

Внезапница, изпратена от Бога! – и ще си тръгнеш, Бог като реши,

слетяла ми със ябълка от Рая, сега те гледам – треснат като пън,

дали те има? – няма да узная... Ти просто дишаш в моя кратък сън.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.