Жената на брега

Брегът скалист... Вълните...

И вятърът, и тя –

Жената на скалите

стояща в утринта...

Тя бе с невероятно

изящна красота,

че вятър див внезапно

се с нея заигра́...

Извивайки торнадно

той роклята ѝ там –

божественото тяло

за миг превърна в храм,

на нежните стихии,

които във Страстта

божествен огън крият

в жарта- за Вечността...

А как Жена такава

на този бряг скалист –

безумец би оставил

в страстта си напорист...

Дори и Океана

в мигът за малко спря

и после без покана

се диво заигра́...

И вятърът тогава

уплашен занемя́,

но хукна да разправя

по Цялата земя...

... А там стои́ Жената

на този бряг скалист

и гледа в необята

след утринният бриз...

Където към Безкрая

от лудост обладан –

един безумец плава

към Онова „натам“,

където ветровете

играейки с вълни

се блъскат в бреговете

и бурите са с дни...

... А кой Жена такава

трептяща като лист –

би в утрото оставил

на този бряг скалист!...

Но все ще дойде време

да затъжи́ за бряг

и с вятър той ще дреме –

в увисналия флаг...

... А в онзи ден когато

се извърти́ Кръга –

и кротко във тъгата

си спомни за брега,

и затъжи́ безкрайно

за чудната Жена

там ще го грабне трайно

нов вихър – към Дома́...

... но минал на Живота

през не единствен трус –

ще хвърли тъжна котва

на бряг познат, но пуст...

... Глупец се би надявал

във плен на лудостта –

една Жена такава

да чака в самота́!...

11.11.2021.