Жената на четирийсет се ражда
наново - от утробата на нови светове.
Надраснала детинското, тя дважди
е по-чаровно и усмихнато дете.
Жената на четирийсет е многолика,
ту с посивяло от умората лице,
ту пламнала от щастие; и никой
не може тайните ù помисли да разбере.
Жената на четирийсет отдавна
пресита е на обич и не плаща дан
на болката. Дори когато скрито или явно
поплаква от предателство или от свян.
Жената на четирийсет е дръзка
и носи си под мищците хомота.
Сърцето ù е щедро и разпръсква
това, което даром ù е дал живота.
Жената на четирийсет не скача
на дама по паважа, нито на въже.
На непрестореното щастие обаче
цената знае. И на скръбното сърце.
Жената на четирийсет е чувство,
облечено във много скъпи имена.
По образа ù са щриховали изкусно
десетки спомени бразда подир бразда.
Жената на четирийсет все още
на кукли радва се – на своите деца.
Умът ù денем, сънищата нощем
изпълват. Грижата са ù и гордостта.
Плесници и награди от съдбата
научили са я душата да изглажда,
да люби или другарува с' самотата.
Жената на четирийсет се ражда.
© Таня Донова Всички права запазени