Ах! – жената на съседа – капитан Иван Петров,
всяка сутрин мене гледа, и ме гледа със любов,
капитанът все го няма, в родната казарма спи,
тя вари ми чай за двама – риган, мента и липи,
гащичките си простира върху дворното въже,
кани ме: – Ела на бира! – явно, вдява от мъже,
гледам – котенце на скута, бяла роклица солей,
влизам само за минута, че да ѝ река: – Здравей!
Капитан Петров се бави върху някой полигон
по размирните държави в чуждестранен легион,
знам ли дава ли си сметка колко много страда тя? –
влюбената ми съседка, дето в моя стих влетя, ...