Жената на Поета

Жената на поета, любима, просто Тя,

красива, нежна, истинска жена!

Видя я и се влюби той веднага,

подаряваше и рози, цветя на любовта!

За нея той редеше рими и слова,

любовни думи от неговата душа.

Красива любов те имаха, двамина,

от нея се родиха две прекрасни деца!

И мина времето, година след година, 

живееха заедно, бореха се те двамина.

И сякаш жената промени се изведнъж,

помисли си че не е за нея вече този мъж.

Живееха заедно, но в различни светове,

забравиха бързо за някогашните мигове!

Появи се отнякъде дори Ревността, зла,

грозна, а уж била сестра тя на любовта!

И разделиха се тогава двамата,

сякаш никога при тях не е била обичта!

Децата тъжни с болка в техните сърца!