И щом облечена си в черно,
и с тази строгост ти наверно
мъжете всякак респектираш,
сред тях достойно просперираш.
Със черното ти гóрко жалиш
и женската душа си жариш.
Така си мъката показваш,
сама сърцето си наказваш.
В червено щом пък се обличаш
и всяка суета събличаш,
в същинска роза се превръщаш
и погледи към теб обръщаш.
А щом в зелено се обгърнеш,
в гора зелена се превърнеш,
ти сякаш цяла се разлистваш
и въздуха край теб пречистваш.
Лилавото е цвят модерен –
сред цветовете най-наперен,
и облечеш ли тази дреха
си гарантираш и успеха.
Но най си хубава във бяло
и като слънчице изгряло
ти стопляш и душата мъжка
по твоята любов що пъшка.
Напомняш младостта си ранна
и със усмивката си странна
влудяваш на мъже сърцата.
Към тебе гледат и децата...
© Никола Апостолов Всички права запазени