Сънят ми бавно си отиваше и сякаш
ме караше да го запомня днес:
„Защо от мене искаш за избягаш?
Върни се тук, при мен, обратно влез!“
Отпуснах се, потънах в тишината,
завърнах се назад и там се взрях…
Сънят отгърна своите обятия
и себе си чрез него проумях.
Жената в мен, отдавна вкаменена
в покоите на стар, забравен храм,
с копнежа си да бъде възродена
в съня си се понесе пак и там ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация