ЖЕНИТЕ СЪС ЗАБЪРЗАНИ ПОХОДКИ
... защо Жените – слязат ли във парка, търчат, като че ли ги гони змей,
наместо да изпушат с мен цигарка, да ми рекат на пейката: – Здравей! –
и да добавят: – Старче, ти си готин, но с двата крака си Отвъд – почти.
Нима заслужих да съм тъй самотен? – и запокитен в бездни от мечти.
Загледан във зениците им кротки, в които Бог е ръснал звезден прах,
след роклите им – светли платноходки! – и римите си даже опетлах,
защо да не поседнат с мен във края на този – тъй объркан, мой живот? –
та, аз съм просто ангелче от Рая! – за миг слетяло – на автопилот,
Жени, които в падащата вечер да ми рекат поне едно: – Здравей!
С тях да съм най-щастливото човече, преминало по Варненския кей.