18.11.2009 г., 18:14 ч.
Женоо, жено
Небето – прокъсана дреха.
Земята – обувка вехта.
Студено. До болка.
Женоо, жено!
Обичам те като копче на дрехата.
Като връзка на обувката те обичам.
И ти ме обичай, моля те, поне толкова.
Земята – обувка вехта.
Студено. До болка.
Женоо, жено!
Обичам те като копче на дрехата.
Като връзка на обувката те обичам.
И ти ме обичай, моля те, поне толкова.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Райчо Русев Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
