670301 (Павлина Гатева)
1387 361
1.03.2011 г., 20:13 ч.

Женски въпроси 

  Поезия » Друга
504 0 2

Това е нещо ново за мен –
тази ефирност,
зад която искаш всеки момент
да се скриеш.
Предоставяш ми свобода, 
а избягваш
(сякаш страх те е, че ми даваш власт)
да помагаш
да сваля свойта броня пред теб,
та душата
да разлистя, подобно цвят
в тишината.

Да сменя ли живота си?
Да опитам,
както ти ми показваш, че бих могла,
да политам?
Да престана ли да трептя,
както в мръкнало
птичка сгушена със сърце
за изхвръкване?
Да откажа ли любовта?
(Толкоз търсих я!)
Да приема ли неизвестното с теб,
или дръзко е?

Аз съм само жена
и едва ли разбирам как така
ще се сливаме без присъствие
и без следа.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??