Е, стана време да си тръгвам.
Животът бе немилостив.
Навярно ще ви пари – въглен,
стихът ми – драснат с чер молив.
Жената, любена от мене,
гнездо си сви в не знам чий дом.
И вече чувам я да стене
в легло без капчица любов.
Тя, знам, ще изгори писмата,
които носят моя знак,
за да не тръгне по-нататък –
щом падне мрак... щом падне мрак. ...