yotovava (Валентина Йотова)
2644 22365
10.08.2017 г., 21:55 ч.

Йероглифи в небето 

  Поезия » Философска
925 6 14


Е, стана време да си тръгвам.
Животът бе немилостив.
Навярно ще ви пари – въглен,
стихът ми – драснат с чер молив.

Жената, любена от мене,
гнездо си сви в не знам чий дом.
И вече чувам я да стене
в легло без капчица любов.

Тя, знам, ще изгори писмата,
които носят моя знак,
за да не тръгне по-нататък –
щом падне мрак... щом падне мрак.

Приятелите ми проляха
над гроба вино и сълза.
Но ето че се разпиляха,
забравата щом пропълзя.

Среднощ – когато се овълча,
ще спрат звездите да шептят.
Аз бях готов да се опълча
на всяка мерзост в този свят.

И затова не бях удобен.
Дори и мъртъв – ще съм пак.
За мен изтрийте всеки спомен.
Щом падне мрак... щом падне мрак.

Аз ще ви пиша всяка заран
отвъд със позлатен молив,
как с много обич съм ви вярвал,
как хубаво е да си жив!

Макар в обратното броене
смъртта да сочи с пръст към мен,
аз зная – имам още време.
Не съм си тръгнал. Не съвсем.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??